Дошла пролетта и на отворения прозорец, в стаята на млад мъж кацнала лястовица.
-„Здравей! Видях те на двора. Влюбих се в усмивката ти. Пусни ме да вляза в стаята, искам да се омъжа за теб!”-казала тя.
Много се изненадал младия мъж. За първи път чувал лястовица да говори с човешки глас, но и никога не бил виждал или чувал човек да се ожени за лястовица и затова я отпратил. Минало лятото. Всички прелетни птици отлетели. В един студен и дъждовен ден на късната есен, лястовицата отново кацнала на прозореца и казала:
-„Здравей! Студено ми е. Пусни ме да вляза в стаята, искам да бъдем приятели!” -„Иди си! Хората не могат да бъдат приятели с лястовиците” – казал той и я отпратил отново.
Скоро дошла и зимата. През дългите и студени нощи, младия мъж се замислил. „Каква необикновена история! Истинско чудо. И това чудо да се случи точно със мен!” . А чудото вече било станало. Бавно и неусетно любовта била влязла в сърцето му. Зачакал с нетърпение пролетта. Дошли и лястовиците. Той тръгнал да търси своята лястовица. Можел лесно да я разпознае сред всички други. Неговата лястовица била най-добрата, най-умната и най-чаровната ...на света! Един ден срещнал мъдрец и му разказал своята необикновена история, а мъдрецът му отговорил:
-„Няма да срещнеш повече твоята лястовица. Влюбените лястовици не отлитат на юг. Те живеят до началото на зимата!”.
Едва сега младия мъж разбрал какво се е случило с необикновената му любов и горчиво заплакал