Левски минава два пъти покрай Севлиево, съпровождан от няколко пишман заптиета, готови да избягат дори, ако ги напсува някой с по-силен глас от гората. Никой не му помага. Йонко Карагьозчето, иначе серсемин, мълчи и стои като парализиран, когато му казват за него. Вина имат много хора за гибелта на Левски, но като, че ли на севлиевци, моите съграждани, е най-голяма.

 Българите винаги са давали за курбан най-хубавото си агне. Левски беше даден курбан за свободата.

 Не знам какво си е мислел в последните часове. Предполагам, че е бил отчаян от народа си. Чувствал се изоставен и предаден от него. Но по добре, че така се случи. При обесване тялото неволно  се изпуска. Никой не видя това. В студения февруарски ден българският народ дремеше край печката и позволи поне на един от своите герои да умре неомаскарен!