Демокрацията е родена на Агората, още преди Христос, като театър и място за сгледа на скучаещи  атински хомосексуалисти. С времето безразборната мъжка любов  формира постоянни групи за оргии, които са първообраз на съвременните политически партии.  Новите бардаци, с нови всенародни любимци налагат нови сексуални игри и йерархия в театъра на демокрацията. Само Аристотел описва повече от сто вида „демокрачен театър”. Изобщо, това е времето на поклонение пред мощта на мъжкия фалос, а справедливостта е „на всеки, по реда му”. 

Днес скопената непряка - парламентарна демокрацията  е една нескопосана политическа система, която генерира непрекъснато проблеми и е неспособна да се справи с нито един от тях. Това се признава от всички експерти, но всички те добавят, че не е измислено нищо по-добро от нея. Странна ситуация!? Ако някога, някъде, нещо е решено, то това е било с недемократични средства, с каквито между другото си служи  и самата демокрация: войни, насилие, икономически санкции, ембарго,  заплахи, шантаж и прочие. За какво говорим и какви ги вършим тогава? Строиме нова вавилонска кула? Хвърляме си прах един друг в очите? Кого лъжем или някой нас здраво ни лъже? Ако миналите векове наричаме „тъмни”, то днешните са „слепи”.

Българската  двайсет годишна „гневна” демокрация добави нови колоритни щрихи към физиономията на „двехиляди-летницата”.  Станахме свидетели на гладни стачки, палаткови лагери, бдения, попържни и клетви. Видяхме демокрацията да хвърля камъни по Народното събрание и коктейли ”Молотов” срещу  държавна сграда. Едни демократи се биеха с полицията, други демократи викаха танкове срещу тях. Някак неслучайно лидерите на демокрацията, с редки изключения, се оказаха бивши комунисти, агенти и ченгета. Междуличностната им ненавист нарои партии с тирета,  „отлюспвания” и парламентарни юмручни схватки. Имаше акция за преброяване на педерасите в парламента, предизборни мъжки целувки и следизборно натъкмяване на резултати.  Българската демокрация  постигна бързо своите  краткосрочни цели: за лев приватизиране  и милиони за реституиране. Днес и остана само една цел - дългосрочно политическо проституиране.

Разбрахме, че българската демокрация е разсипия, свободия и простотия. Но тя може още  да рекетира и да бие. Тя създава нова бюрокрация, корупция, „мистър 10%” и нарастваща безработица. Тя носи мъчителна смърт за онкоболни,  гладна смърт на пенсионери, а за депутатите  - сараи с пари от спестени закуски. Демокрацията напъди здрави и читави зад граница,  а българските военни части пак там, но да гонят михаля през девет земи в десетата. За Ирак, Афганистан  и Либия още помним. Навярно не сме забравили за Босна и Косово. А някой спомня ли си днес какъв „онуй” търсихме в Камбоджа? 

Разбрах и нещо друго. Разбрах нещо много важно и лично. Разбрах на колко оценява българската демокрация моето образование, квалификация и  възгледи. Смаян съм! Не знаех, че съм толкова евтин. За българската демокрация всеки човек струва колкото порция ниско качествени кебапчета, 20лв на ръка в тъмното или наръч дърва за огрев в студеното.

Искахте демокрация, крещяхте като маймуни и се бихте за нея като "лъвове". Спечелихте я! Хак да ви е! Ще има за всички! Аз съм вече от другата страна. Прогледнах!