ИВЕТА МИЛЕНОВА

НАДЕЖДА БОТЕВА

Исторически музей Севлиево

*В ТОЗИ КЪРВАВ АТЕНТАТ БЪЛГАРИЯ ГУБИ ПОВЕЧЕ ГЕНЕРАЛИ И ПОЛКОВНИЦИ ОТКОЛКОТО В ЧЕТИРИТЕ ПРЕДХОДНИ ВОЙНИ!

*213 УБИТИ (СРЕД КОИТО И ДЕЦА) И ПОВЕЧЕ ОТ 500 РАНЕНИ.

На 16 април отбелязваме една зловеща годишнина. На тази дата през 1925 г. в църквата „Света Неделя” в София е извършен кървав атентат. Той се смята за най-тежкия терористичен акт в историята на България и на Европа. Извършен е от крайно леви дейци военната организация на Българската Комунистическа Партия (в пряк контакт със Съветските служби и предателя на България Васил Коларов), чиято цел е физическото унищожаване на военния и политически елит на страната, включително и на цар Борис ІІІ. Няколко дни преди това е убит генерал Константин Георгиев. За погребението му на Велики четвъртък в църквата се е събрал целият генералитет, всички членове на правителството, множество депутати. Цар Борис не е сред присъстващите на опелото, тъй като е на погребението на загиналите в атентата срещу него в прохода Арабаконак. Убитите от разрушенията при чудовищния взрив в църквата са убити 213 души, сред които и деца и ранени повече от 500. Между тях са и 12 от най-изтъкнатите генерали на България. Според историците, в този кървав акт България губи повече генерали и полковници, отколкото в четири войни.

Преките извършители на терористичния акт комунистите Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев са разкрити веднага и са осъдени на смърт. Издадените смъртни присъди са изпълнени публично, а обесването им е извършено пред огромната тълпа на самия площад "Света Неделя". По този начин, на 27 май 1925 г. в София, е извършена последната публична екзекуция в Европа 

Сред убитите е и генералът от пехотата, севлиевецът Стефан Нерезов, командвал българската армия в знаменитите боеве при Дойран по време на Първата световна война. За воинските си заслуги той е награден с орден „За храброст“ II степен, III степен, 1-ви и 2-ри клас, орден „Св.Александър“ IV и V степен без мечове, орден „За военна заслуга“ I степен с военни отличия и орден „За заслуга“ на обикновена лента. Стефан Михайлов Нерезов е роден на 2 ноември 1867 г. в Севлиево, в семейство с революционен дух, свързано с борбите за национално осво- бождение. Още в ранните си младежки години будното севлиевско момче е привлечено от военната служба. През Сръбско-българската война Стефан е доброволец в Ученическия легион. За заслугите си през войната той е произведен в ефрейтор в 12 пехотен полк. Това предрешава и бъдещия му жизнен път. През 1888 г. завършва Военното училище в София, а през 1896 г. - Военна академия в Торино. Завръща се в България и става неизменна част от военния елит на страната и най представителният офицер в свитата на Княз Фердинанд. Князът му поверява и личната си сигурност, като го назначава за комендант на двореца. През Балканската война е началник на Оперативния отдел на щаба на действащата армия, а по-късно и командир на 9 пехотна дивизия. През Първата световна война командва 9 пехотна Плевенска дивизия, която води боевете на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на Първата световна война е командващ на Първа армия на Вардаро – Дойранския фронт. След края на войната той е в делегацията по сключването на Букурещкия мирен договор. Върха на военната си кариера ген. Стефан Нерезов достига през1920-1921 г., когато е назначен за началник-щаб на Българската армия.

Годишнината от смъртта на ген. Стефан Нерезов е само още един повод да се преклоним пред светлата памет на севлиевеца, един от най-прославените генерали във войните за освобождение и обединение на българските земи.