Животът на човек е като СТЪПКИТЕ В ПЯСЪКА. Уж следата остава, но морето и вятъра след време ги заличават. Everything flows and nothing stays fixed.(всичко тече и нищо не остава постоянно) Така е със всеки и всичко, и никакви „заклинания” не помогнат. Ще ви разкажа една притча.

 „Една жена видяла в съня си своя живот като „стъпки в пясъка”. До нея успоредно били и стъпките на любимия и съпруг, все едно били вървяли по крайбрежния пясък хванати ръка за ръка. Направило и впечатление обаче, че на определени места едната следа прекъсвала. Разочарована, тя му разказала всичко на сутринта и го попитала:

-„Скъпи, мислех че мога да ти имам доверие, а ти винаги си ме изоставял в най-трудните моменти от живота ми! Защо ме предаде?”

-„Скъпа моя, забеляза ли, че когато едните следи прекъсваха, другите ставаха по-дълбоки? Когато на теб беше трудно да вървиш, аз те носех на ръцете си.”