В българската  азбука, подобно на гръцката и еврейската, буквите имат имена и  някакво значение. Това се нарича акрофония-дума формирана от първата буква. Ето ги всичките:

Азъ, буки, виде, глаголь, добро, есть, живите, зела, земля, иже, и, како, люди, мыслите, нашь, онь, покой, рцы, слово, твердо, оникь, укъ, фертъ, херъ, отъ, цы, червь, ша, ща, еръ, еры, ерь, ять, ю, о, я, кси, пси, вита, ижица.

В гръцката азбука само 14 от 27 букви притежават подобно качество: алфа, бета, гама, делта и т. н. Качество обаче, не носи съдържание. Това е така, защото гръцките букви са само производни на буквите в иврит. Например:

Алфа идва от еврейското Алеф , което означава “бик”,
Бета -от Бет, което означава  “дом”,
Гама -от еврейското Гамел, т.е. “камила” и т. н.

 В иврит названията на буквите са само съществителн, докато сред имената в българската азбука срещаме глаголи, местоимения, наречия и съществителни. Още в началото на 19 век това прави впечатление на изследователите в Русия. Някои от тях предполагат, че в азбуката е кодирано древно послание. За съжаление, значението на част от имената на думите днес е загубено. Има дори съмнения дали ги изговаряме правилно – така както хората преди 1000г. Въпреки различните интерпретации, като че ли началото е ясно и силно позитивно:

Аз Буквите(Истината) Виждам. Говоря(Казвам)(ви) Доброто (го) Есть(Има). Живейте Знаещи (на) Земята!

Това е моят поздрав днес до всички приятели! ЧЕСТИТ НАЙ-БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК!