Милена и Кремена били имената на две мишлета. Приличали си като две капки вода. Всъщност толкова, колкото могат да си приличат две мишлета. Но приликата била само на външен вид.

Веднъж Милена предложила:

-„Хайде да отидем сред хората и да видим как живеят те!”.

Кремена се съгласила. Но случило се тъй, че по време на този лов на приключения и двете паднали в дълбока тенджера с мляко. Заритали с крачета и заплували, но ръбът на тенджерата бил високо.

-„Колко жалко, но така е решила Съдбата!”-казала Милена и се предала.

Кремена още дълго се борила със Съдбата си. Не искала да приеме решението и. Ритала отчаяно с крачета и надигала нагоре глава. Надявала се на някакво чудо.

 И чудото станало.  От блъскането, на повърхността на млякото, изплувала бучка масло. Това била една съвсем  малка бучка масло, но достатъчна за Кремена за да подскочи от нея и да успее да спаси живота си.